Чеслав Милош   

Ода за 80-годишнината на Йоан Павел II             


Идваме при теб, ние, хората с малка вяра,
за да ни подкрепиш с примера на своя живот
и ни освободиш от тревогата
за следващия ден и година. Твоят двайсети век
се прослави с имената на мощни тирани
и с рухването в прах на техните хищнически държави.
Ти знаеше, че ще стане така. Учеше ни да се надяваме:
защото единствен Христос е господарят на историята.

Чужденците не разгадаха откъде е скритата сила
у клирика от Вадовице. Молитвата, пророчеството
на поетите, отхвърлени от напредъка и парáта,
макар и да се равняваха на крале, очакваха Теб,
за да възвестиш вместо тях urbi et orbi,
че историята не е хаос, а безграничен ред.

Пастирю, даден ни при залеза на боговете!
Когато над тънещите в мъгла градове блести Златният Телец.
Беззащитни се стичат тълпите, принасят жертва
от собствените си деца пред кървавите екрани на Молох.
И страх пълни въздуха, неизповедима жалба:
защото не е достатъчно да искаш да вярваш, за да повярваш.

И неочаквано сякаш чист звук от камбана за утрина -
твоят знак за противопоставяне, подобен на чудо,
за да се питат: как е възможно,
че Те обожават младите от невярващи страни,
че се трупат по площадите, глава до глава,
очаквайки благовестието отпреди две хилядолетия,
и коленичат пред нозете на Наместника,
който обгърна с любов човешкото племе.

С нас си и отсега ще бъдеш завинаги с нас.
Когато се разбушуват силите на хаоса,
а притежателите на истината се затворят в храмовете си
и само терзаните от съмнение останат верни -
твоят портрет в домовете ни всеки ден ще ни напомня
какво може един човек и как действа светостта.

18 май 2000 г.

      Превод от полски © Вера Деянова

      Публ. в "Литературен вестник", юни 2000 г.


| top | home |

Created: 02.04.2005
 WEB Design © DarlSoft Workshop