Ванда Смоховска-Петрова

АПОСТОЛ НА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА НА ЛЮБОВТА



      Още през 1979 г., по време на първото си пилигримство до родината си Полша Йоан Павел II зададе въпрос, отговора на който вече знаеше: "Не иска ли Христос този папа поляк, папа славянин тъкмо сега да възобнови духовното единство на християнските традиции на Запада и на Изтока?" А през 1982 г., по време на посещението си в Сантяго де Компостела, той изрече думи, които не могат да не вълнуват всеки жител на Европа с добра воля: "Аз, Йоан Павел, син на полския народ, който винаги се е смятал за европейски народ..., епископ на Рим и пастир на Църквата, отправям от Сантяго към теб, стара Европо, зов, изпълнен с обич: Намери себе си! Стани автентична. Събуди живот в корените си... Можеш да бъдеш светлина на цивилизацията и стимул за напредък за цял свят!"

      В енцикликата му от юни 1985 г. "Slavorum Apostoli", посветена на Светите братя Кирил и Методий, четем: "След единадесет века на християнството сред славяните виждаме ясно, че наследството на Солунските братя ще остане по-дълбоко и по-могъщо от всякакви разделения. И двете християнски традиции - източната, идваща от Константинопол, и западната - от Рим - бяха създадени в лоното на същата Църква, въпреки че са се опирали върху канавата на различни култури и различен подход към едни и същи проблеми. Такова разнообразие, ако добре разберем неговото начало и забележим неговата стойност и значение, може само да обогати културата на Европа и нейните религиозни традиции и да стане основа за желаното духовно обновление... Многократно развивах метафората за "двата бели дроба", с които трябва да диша Европа, обединявайки в себе си традициите на Изтока и на Запада..." И по-късно, по време на целия си понтификат, този апостол на цивилизацията на любовта постоянно зове в многобройните си енциклики, хомилии и слова, произнасяни по цялото земно кълбо по време на неуморните му пътувания, хората по цялата земя да отворят душите си за Христос и Неговата любов, която умее да прощава и дори във врага съзира своя брат.

      И пред очите ни постепенно се извършва едно чудо. Съветът на папата намира отглас в сърцата на милиони хора, защото Божията искра тлее в душата на всеки човек. Йоан Павел II стана морален авторитет за цялото човечество. Почитат го и търсят неговата помощ хора от други континенти, други раси, други религии.

      Когато през февруари тази година той започна пилигримството си до Светата земя от Египет, откъдето преди пет хиляди години е тръгнал, воден от Бога, израелският народ, египетският президент Хосни Мубарак го посрещна с думите: "Всички трябва да признаят, че Ваше светейшество работи неуморно за създаването на свят, освободен от несправедливост, насилие, дребнавост." В автономната палестинска територия, на летището във Витлеем, Ясер Арафат го приветства с думите: "Добре дошъл, Пратенико на Бога и защитнико на мира. Бог да те благослови." А министър-председателят на Израел нарече посещението на папата в неговата страна "най-важния момент в историческия път към оздравяването на християнско-еврейските отношения, за което Йоан Павел II направи повече от всеки друг."

      Всички знаем, че съдбата на вярващите християни в Куба бе значително облекчена след посещението на папата в тяхната страна. Но не на всички е известно, че президентът на Тайван Ли Тег-хди в специално писмо моли папата да отслужи молитва за свободата в Китай, че председателят на Камарата на депутатите в Италия Лучано Виаджане, представител на посткомунистическата партия на демократичната левица, е поканил папата да произнесе слово пред парламента и че в деня, когато папата приема Бил Клинтън, Владимир Путин пристига във Ватикана със същата цел. Подкрепа търси у папата и водачът на Либия Муамар Кадафи.

      Невъзможно е да не се замислим защо търсят този християнски пастир и политици от нехристиянски страни, и хора, несвързани с Църквата?

      Осемдесетият рожден ден на папата - 18 май, отбелязан тържествено в цяла християнска Европа, донесе множество опити да се отговори на този въпрос. Хората, които са имали продължителен контакт с папата, се възхищават от неговата простота, достъпност, непосредственост, неговото чувство за хумор и великото му умение да изслушва другите. Всички са възхитени от необикновеното му трудолюбие - с написаните над десетина енциклики и осъществени над сто задгранични пътувания! Удивление буди екуменичната му смелост - Йоан Павел II е първият папа, посетил синагога, а в Асизи организира среща за обща молитва за мир с участието на представители на десет световни религии. Но може би най-дълбок отговор на поставения въпрос дава чудесната ода в чест на 80-годишнината на папата, сътворена от известния полски поет нобелист Чеслав Милош.

      Милош знае, че още от детските си години Карол Войтила е закърмен с полската романтична поезия с нейните изключително високи полети на духа. Но преди всичко Йоан Павел II е за хората от страните, доскоро поробени от "мощните тирани" на ХХ век, този безстрашен Пастир, който във времето на хитлеризма и сталинизма нито за миг не е загубил вярата, че победата ще бъде на Христос - "господаря на историята". А когато античовешките империи рухват, той с не по-малка сила, загриженост и енергия предупреждава "беззащитния народ" да не падне на колене, този път пред Златния Телец на консумативния модел на живота. За Милош най-верен показател за величието и светостта на "клирика от Вадовице" и неговата спасителна за човечеството мисия е не толкова преклонението на политиците, колкото нечуваният възторг, обич и доверие, които му засвидетелстват младите хора дори и от "невярващи страни", събрани "глава до глава" по големите площади на европейските градове. На тази младеж, която не може да бъде ощастливена нито от секса, нито от дискотеките, нито от спортните състезания и порнографските филми, папата уталожва глада за духовното, незаличимия й копнеж по отвъдното, по истината, по вярата в бъдещето, по надеждата за спасение и обич между хората. Той им казва, че християнството, единственият траен фундамент за обединяваща се Европа, е проникнало вече като живителен извор на Божията правда във всички континенти. Че хората трябва да се обединят, защото нито един народ не може сам да се справи нито с опазването на природната среда, нито с най-опасните болести, нито с наркоманията, престъпността и корупцията, нито с глада и мизерията, и че само солидарното действие на всички синове на единия Отец може да спаси човечеството

      Той им говори, че ХХ век ни оставя като наследство предупреждението, че войните никога не водят до победа, а само засилват омразата и потъпкват човешкото достойнство. Единствено диалогът между скараните и мирното решаване на всички проблеми е истинската победа. А мирът - учи ги той - "ще дойде тогава, когато цялото човечество открие първичното си призвание - да бъде едно семейство".

      В писмото си до брат Роже от Тезе по случай 22-ата вече среща на младите хора, този път състояла се във Варшава в края на декември 1999 - среща, приветстваща юбилейната 2000-на година от рождението на Христос, той писа: "Днес, когато расте броят на нашите съвременници, пострадали от насилието, обхванати от страх за бъдещето или задаващи си тревожни въпроси за смисъла на живота, християните трябва повече, отколкото когато и да било по-рано, да бъдат пламенни и динамични свидетели на надеждата, с която те живеят... Днес самият Исус ви моли да запалите на земята огъня на Неговата любов. Веднъж запален, той не може да бъде угасен, ще се разширява, ще гори все по-силно и ще излъчва топлина!"

      И самият Йоан Павел II, както изтъква френският историк и есеист Жак Жуйар, "въпреки че е все по-стар и по-слаб - не губи нищо от революционния си плам, с който винаги е защитавал правата на човека. По-рано осъждаше комунизма и капитализма. Сега, молейки се да бъдат простени греховете, допуснати от Църквата по време на двехилядното й съществуване, не се бои да запали огън в лоното на собствената си Църква."

      А ние вярваме, че това велико покаяние на наследника на свети Петър ще придобие историческо значение за цялото човечество, ще стимулира всеки отделен народ да се вгледа в миналите си грешки, за да избере най-положителните си традиции и да ги развива в бъдеще.

      Литературен вестник, юни 2000


© Ванда Смоховска-Петрова

| top | home |

Created: 09.06.2002
 WEB Design © DarlSoft Workshop