Jan Pawel II

      В края на 2002 г. Йоан Павел II подари на света своя поетически Тестамент - разтърсващата поема "Римски триптих".
      Съзерцавайки фреските на Микеланджело в Сикстинската капела - може би най-величествения и осезаем теологически трактат - и преминавайки "от удивление към удивление", той огледа живота си и го претвори в символиката на Изхода до Съдния ден. Днес разбираме, че с очите на поет и пророк е видял как след кончината си той, безпотомственият, ще се окаже баща на многоброен като пясъчните зрънца народ. Заради който винаги ще присъства на своя прозорец във Ватикана или на краковската улица "Францисканска".  В. Д.


Йоан Павел II

Из "Римски триптих"

Медитации


        Част трета
        Планината в страната Мория



1.    Ур в земята халдейска

Било е време, когато хората
не преставали да странстват.
Обградени от стадата си, отивали там,
където ги зовял урожаят:
там, където земята като плодовита майка
е могла да изхрани добитъка,
там човекът разпъвал шатри,
и обитавал.

Защо ли днес търсим
онова място в земята халдейска,
откъдето е тръгнал Аврам, син на Тара,
с неколцина подобни на себе си чергари?
Мислел е може би: защо трябва да тръгвам оттук?
Защо ми е да напускам Ур Халдейски?
Така ли е разсъждавал? Чувствал ли е тъга на раздяла?
Поглеждал ли е назад?
Не знаем. Знаем само, че е чул Глас,
който му казал: Излез!
Аврам решил да върви след Гласа.

Гласът казвал: Ще бъдеш баща на много народи,
потомството ти ще бъде така многобройно,
                                      като пясъка на морския бряг.

Как ли ще се изпълни това обещание - мислел Аврам,
щом природата ми отказа дара на бащинството?
Жена ми, която обикнах от дните на моята младост,
не ми дари син. Страдаме от това и двамата.
Гласът обаче му казвал: Ще бъдеш баща.
                                    Ще бъдеш баща на много народи.
Потомството ти ще бъде така многобройно,
                        като пясъка на морския бряг.


2.    Tres vidit et unum adoravit*

(* Трима видя, но на едного се поклони.)

Кой би могъл да призовава така бъдещето,
далечното и близкото?

Кой е Този Без-Именен,
който е поискал да се открие в Гласа?
Който е говорил на Аврам така,
както говори Човек на човека?

Бил е Различен. Неприличащ на нищо от онова,
Което човек би помислил за Него.
Говорил е - следователно е очаквал отговор...

Веднъж дошъл да гостува на Аврам.
Били Трима Странници, които той приел
с голямо благоговение.
Но Аврам знаел, че това е Той,
Той единствен.
Разпознал Гласа. Разпознал обещанието.
Година по-късно двамата със Сара се радвали
на раждането на сина,
макар вече да били на преклонна възраст.

Син: това значи бащинство и майчинство.
Ще бъдеш баща, Авраме, ще бъдеш баща на много народи.
Отсега вече името ти ще бъде "Авраам".
Под това име ще те благословя.
Под това име ще размножа потомството ти
чак до най-далечните краища на земята.
Това име ще означава: "Този, който повярва въпреки надеждата".

Наоколо хора и народи сами си сътворявали богове
(и Египет, и Елада, и Рим).
Той, Авраам, повярвал на Този, който Е,
с Когото разговарял, докато вървял след Гласа.
Пред Когото отворил вратите на своята шатра,
покани Го и нагостил,
общувал с Него.

Тъкмо по тези места се завръщаме днес,
защото тук е дошъл някога Бог при Авраам,
Бог идва при Авраам, който повярвал.

Докато хора и народи сами си сътворявали богове,
идва Този, който Е.
Влиза в историята на човека
и му открива Тайната, забулена
от сътворението на света.


3.    Разговор на бащата със сина в страната Мория

Така вървяха и разговаряха вече трети ден:
Ето хълма, на който трябва да принеса жертва Господу -
казва бащата. Синът мълчал, не се осмелявал да запита:
Де е жертвата? имаме огън и дърва, и жертвен нож,
но де е агнето за всесъжение?
Бог сам ще си предвиди агне за всесъжение -
тъй казал, не посмял да изрече на глас
думите: жертвата, сине мой, ще си ти -
затова мълчал.

С мълчанието си отново пропадал в глухи дебри.
Бе слушал Гласа, който го водеше.
Сега Гласът мълчеше.
Останал бе сам със своето име
Авраам: Този, който повярва въпреки надеждата.
След малко ще съгради жертвеника,
ще разпали огъня, ще свърже Исааковите ръце -
и тогава - какво? ще пламне кладата:
Вижда себе си вече баща на мъртъв син,
който Гласът му даде, а сега му отнема?

О, Аврааме, който встъпваш на планината в страната Мория,
има такава граница на бащинството, праг, който ти не ще прекрачиш.
Друг Баща ще приеме тук жертвата на Сина Си.
Не бой се, Аврааме, върви право пред себе си
и върши това, което имаш да вършиш.
Ти ще бъдеш баща на много народи,
върши това, което имаш да вършиш докрай.
Той сам ще спре ръката ти,
готова да нанесе този жертвен удар:
Той сам не ще допусне ръката ти да изпълни
това, което вече се бе изпълнило в сърцето ти.
Да - ще увисне във въздуха ръката ти.
Той сам ще я спре.
И оттогава планината в страната Мория ще стане очакване -
защото на нея ще се изпълни тайната.


4.    Бог на Завета

О, Аврааме - Този, който влезе в историята на човека,
иска само чрез теб да открие тайната,
                              забулена от сътворението на света
тайна, по-стара от света!

Ако днес странстваме по тези места,
откъдето някога е тръгнал Авраам,
където е чул Гласа, където се е изпълнило обещанието,
то е затова
да застанем на прага -
да се докоснем до началото на Завета.

Защото Бог е разкрил на Авраам
какво е за бащата жертвата на сина - смъртта жертвена.
О, Аврааме - защото Бог така е обикнал света,
че даде Сина Си, та всеки, който повярва в Него,
да има живот вечен.

-        Спри -
Аз нося в себе си твоето име,
това име е знак на Завета,
който сключи с теб Предвечното Слово,
преди светът да е бил сътворен.

Запомни това място, когато си отидеш оттук,
то ще очаква своя ден -


              Превод от полски © Вера Деянова

      Литературен вестник, бр. 9, 6-12.4.2005